Антигона – проявите на човешка нравственост

Трагедията на Софокъл “Антигона носи името на девойката от Тива , застанала срещу решението на царя да остави мъртвия си брат непогре*ан. Антигона се налага като пълнокръвен образ в съзнанието на съвременния читател и на античния зрител.Защото характеристиката на Антигона не е само в произнесеното от нея , нито само в решението й да погребе мъртвия брат. Нейния образ се допълва от действията на Креон , Исмена , на Хемон , на майка му , от хора на мъдрите старци, който трудно променя решението си , от пророчеството на Тирезий.Антигона тръгва към смъртта преди да е решен конфликтът , но в нейната сянка останалите търсят отговор на въпроса, който тя е поставила – решението на държавника ли е най- мъдрото или в човечността има повече истина? Тази на обща формулировка е закодирана в драмата по блестяш начин, така че вече 2500 години различните поколения се опитват да я разчетат. Антогона е гражданка на Това млада,влюбена, решителна , неподвластна на нищо и никого , освен на законите на своето сърце.В нея е въплътена младежката дързост , воля и достойнство .Постъпката й не е предназначена за хората, а за да успокои нарушената хармония на съвестта си . В нейните действия откриваме онези ценности на сърцето, без които всяка история е преходна и обречена : любов и чест , жалост и гордост, състрадание и саможертва.Софокъл ги е “събрал” в образа на Антигона - тя обича, но зачита и семейната чест, тя е жалостива , но е горда и не моли за милост, решена е на всичко, водена от състраданието , дори на саможертва. И затова историята на Антигона надживява времето , запазва своето внушение дори тогава когато поради отдалечеността в годините много от заложените идеи са неразбираеми и необясними.
Прологът започва с въпроса на Антигона към Исмена – знае ли тя за заповедта на Креон , че техния брат не може да бъде погре*ан. Исмена не е 1ула разбрала е само , че войските са си отишли .Антигона иска тя да й помогне да извършат обреда над мъртвия и думите , които отправя към нея , са като че ли “хвърлено” предизвикателство:
Ще видим днес дали си благородница Или от знатни прадеди нищожество!
Но Исмена не носи нейната борбеност и уплашено възкликва:” Въпреки забраната?”. За Антигона това е решението на Исмена.Тя не приема нейните аргументи , а те са много важни. Те и двете са еднички от прокълнатия си род и са длъжни пред него , както са отговорни и пред своите съграждани .Исмена два пъти повтаря “невъзможно” , но Антигона не желае да се вслуша.Тя вече е взела своето решение:
Не остави ме с моето безумие Да страдам! Знам, не ще пострадам толкова, Че да не бъде мойта смърт – прекрасна смърт!
Антигона осъзнава своето “безумие”, тя знае и непреклонната воля на Креон,но в този момент за нея няма нищо по важно от това че Полиник е нейния брат, че така повеляват Вечните Божи закони.Антигона и Исмена са различни и ще останат такива до края , дори когато Исмена реши да подкрепи сестра си. Радостната песен на хора от орхестрата няма нищо общо с настроенията на двете сестри , но с проблема,който трябва да решат.Неговата песен е за свободата и спокойствието, възцарили се над Тива .Пред тях Креон произнася своето слово, в което разкрива своята същност – държавник, който ще подчини своята власт и сила на закона. Речта му разкрива силния мъж, мъдрия политик , безкомпромисния владетел, загрижен за своя град:
И ще въздигна Тива с тези правила
Софокъл вече е представил главните герои – и всичко, което се случва , е като че ли еднакво , защото се сблъскват два силни характера , убедени в своята правота.Изправени един срещу друг , те няма да се опитат да сключат примирие , нито да отстъпят. Никой няма да пристъпи линията , която ги разделя, защото оза тях всичко е ясно. Диалогът между Антигона и Креон съдържа най- точните характеристики на двамата герои>Те бранят своите възгледи , обладани еднакво от личната си истина , решени да не отстъпят - Креон от позицията на държавник , Антигона – като сестра на вече погре*ания брат.Креон е удивен ,че Антигона е не “някой дързък мъж” , а крехка седемнадесетгодишна , но горда и силна в своето решение. Нейната правда е в “неписаните бойи правила”, неговата - в силата на държавник.Затова той отхвърля мотивите за нейното поведение , не зачита нейната гордост: Гордост? Неуместна е за роба , над когото тегне чужда власт!
Антигона е сама в борбата , която води , за да защити решението си . Исмена й отказва своята помощ, Креон я обвинява.Права ли е Антигона , когато мисле , че “Хадес иска равенство за мъртвите”? Само дързост и гордост ли прозират в нейните думи. Но в този случай Креон е силната личност , цар , възкачил се на престола с желанието да управлява мъдро. Неговите съветници го подкрепят:
Закони можеш да прилагаш всякакви – За мъртвите тъй както и за живите
А може би това е грешка? Така погледнато законите са еднакви за всички, но светът на едните е различен от този на другите.Много по късно един поет ще въздъхне тихо : “Мъртвият не ни е вече враг”. Но това е истината на друго време дошло на сцената на живота векове след Креон и Антигона.
“Не за вражда – за обич съм създадена!” – ще бъде нейната последна реплика към Креон .Това кратко откровение разкрива цялата сила на нейната младост , нежност , тя вижда себе си “създадена” да дава и получава обич.Затова и думите на Креон звучат грубо и жестоко : “за обич ли? Върви в ада – там люби!”.Зрителят е разколе*ан в своето мнение за справедливия съдия,владетел. Словесния двубой между Антигона и Креон приключва – те вече са си казали всичко .Но драмата не свършва. И макар Антигона вече да не стои срещу Креон , нейната постъпка се превръща в неговото проклятие
Пред зрителя сега е нежната и чувствителна девойка от Тива, нейната гордост и дързост са останали надалеч , те са минало.Самотна в своята скръб , тя оплаква неизживените радости , прощава се със земното щастие – тя няма да познае съпружеска любов , без брачни песни , без скъп любим , без нежна рожба на гърдите... В образа на девойката от Тива – образ , създаден от Софокъл преди 2500 години , откриваме вечните истини – смисълът на живота е в отстояването повелите на сърцето и по-трудно е да владееш чувствата си, отколкото да изпълняваш мъртви закони. Вътрешната героичност на младата жена се налага над всичко – за да остане като символ на малък “бунт” и непокорство срещу законите , създадени от хората , за да бъдат спазвани но съобразени с вечните човешки ценности – обич , човечност , нравственост.