Прозата на А. С. Пушкин

Интересът на Пушкин към прозата се появява още през 20-те години, като закономерно явление в развитието му от романтизма към реализма. Според А. Лежнев прозата на Пушкин се развива някак скришно, сякаш се стеснява, прикрита от общото внимание. За автора прозата изисква точност и краткост и “мисли и само мисли”. Първият сериозен опит в областта на прозата е исторически роман. Пушкин е считал историзма като задължително изискване на романа.
Прозата му е немалка по обем, работи върху около десетина романа и повести, най-значителните от които публикува. Това са “Повестите на Белкин” , “Капитанската дъщеря” , “Дама пика”. Романите “Арапът на Петър I” и “Дубровски” и други остават недовършени.
Белетристичния сборник “Повестите на Белкин” съдържа пет повести и предговор. Първото завършено художествено прозаично произведение е повестта “Майсторът на ковчези”, част от сборника. Останалите повести в него са “Изстрел”, “Виелица”, “Станционният надзирател”, “Господарката селянка”. След като е прибавен и предговорът “От издателя”, Пушкин издава сборника анонимно. Причините за анонимността са неизвесни. Едва във второто издание, той признава авторството.
Историите в петте кратки повести са лишени от смислова дълбочина, но пък сред тях има голямо проблемно и стилово многообразие, срещат се много и най-различни герои и човешки съдби. Включени са и почти всички слоеве на руското общество. Присъстват както поместното дворянство, така и армейското офицерство,занаятчиите, дребното и бедно чиновничество и крепостното селячество. Именно тук се създава и образът на малкия човек, най-ниско в йерархията, безащитен и отритнат от обществото. По-късно, този образ, широко навлиза в руската литература и други автори като Гогол, Достоевски, Чехов и др. заимстват от Пушкин, този литературен герой.
Първата повест от сборника е “Изстрел”. Идеята на историята е дуела, но разгледана по един необичаен начин, като незавършен дуел. Дуелиращите се са Силвио и Граф Б. Силвио, романтичен герой, поставя над всичко честта си и желанието за отмъщение. При първият дуел, вторият който стреля е Силвио, а той отлага изстрела си. Така той насъбирайки през годините, желанието за отмъщение, се среща с Граф Б. след години. Тази драматична среща, никога не бива забравена от дуелиращите се, особедно от Граф Б. и съпругата му Маша. Тук автора създава една игра на съдбата с човешките чувства, желание и възможности.
“Виелица” е посветена на сантиментално – романтичните преживявания на една девойка – Маря Гавриловна. Чрез бурята, се разглежда мотива за хаоса в живота, неуправляемостта му. Пушкин въвежда образа на природната стихия именно тук.
“Майсторът на ковчези”, първото завършено художествено прозаично произведение на Пушкин е твърде мрачно. Външно сякаш повестта е най-несъбитийната в сборника “Повестите на Белкин”. Тук е използвана и невербалната комуникация, чрез съня на ковчегарят Адриан Прохоров.
Чрез “Станционният надзирател” е даден образа на малкия човек. М.Горки казва, че с тази повес започва реализмът в руската литература. Той е поднесен като елегичен разказ на Самсон Вирин, чиято дъщеря е била похитена от хусаря.
Последната новела в сборника на Пушкин е “Господарката селянка”. Там шеговито е разказана една любовна история. Маскирайки се като селянка, главната героиня Лиза Муромска изпитва чувствата на Алексей Берестов. Единственно тук краят е щастлив. Двамата влюбени откриват истинските си лица и се събират, а междусемейната вражда между Муромски и Берестови приключва. В “Господарката селянка” Пушкин представя най – ярко иронията. Той иронизира цялата игра, особедно при сдобряването на бащите по време на лов.
Чрез “Повестите на Белкин” Пушкин създава един съвсем нов и непознат на руската лиература белетристичен стил, в който точността и краткостта се налагат като принцип. Пушкин избягва да анализира героите си. Те са достатъчно индивидуализирани, чрез своите постъпки и действия, те израстват и се превръщат в живи хора. За развръзка, авторът използва винаги непредполагаеми събития, както например във “Виелица”, където се оказва, че венчалите се някога съпрузи не могат просто да се познаят.
Това, което обединява петте новели е тайната. Тя се преплита със системата от мотиви, образувана от няколко остовни таматични линии. Мотивите са: дом, семейство, любов, щастие и грях. Когато се съберат мотивите и тайната се създава сюжета на всяка една от повестите в сборника.

В “Дама пика” се разглежда темата за страстта. Страстта между щастието и тайната, между чувствата и хазарта. Тук се появява и образа на руския европеец. Сблъскват се съзнанието на чуждата немска и руската петербургска култура. Героите в повестта са Лизавета Ивановна, Херман, както и старата графиня Ана Федотовна и други.
Лизавета Ивановна е представена като жертва. Тя е жертва не само на Херман, а и на настъпващият железен век и на старата графиня, на която не може постоянно да угоди. Лизанка е сантиментална, чете прекалено много. Но тя е и тази която отваря вратите на Херман.
Немецът, който наблюдава Лизинка е Херман. Той е пестелив и трудилюбив, обича хазарта, но гледа винаги отсрани, до момента в който чува историята за графинята, която знае трите печеливши карти. До този момент трите му верни карти на живота са умереност, трудолюбие и пресметливост. Съ6лазънта от лесната печалба, неутолената до този момен жажда и страст към хазарта, го водят към престъплението, убийството на графинята. Въпреки, че той без да иска я убива, но все пак извършва престъпление и това води до неговото морално и душевно погубване.
Така бленуваната тайна на трите карти, които носят печалба и щастие, бива разкривана от привидението на графинята. Това са тройката – седмицата – асо. Числата три и седем са използвани и друг път, като символика в творчеството на Пушкин, например в драмата “Борис Годунов”. Те са с кабалистична сакрална символика. А третата карта, асото е символ на желанието на героя да се превърне във фигура със самостоятелна ценност “Аз”. Тези три туза, равни на богатство, са равни и на желанието му да бъде той самия туз. Тайната на картите, се превръща в психологически двигател. За него всяка цел оправдава средствата. Той започва да бъде индентифициран с Наполеон и Мефестофел. Образът му, в рамките на прозореца, свъсен, скръстил ръце, напомня на Наполеон, който също не се спира пред нищо.
Сюжета включва и фантастични нотки. Кошмарите на Херман, призрака на графинята, намигащата дама пика, напомняща на графинята, всичко това е футуристично. В края на повестта, Херман става жертва на жертвата. Погубва го дама пика и той полудява. Но неговата лудост сякаш е някак романтична.
Романът “Капитанската дъщеря” е свързан не само с историческите занимания на Пушкин, с неговите интереси към миналото на Русия, ни и със селските вълнения от 30-те години на ХIХв., които още повече изострят вниманието му към ролята и съдбата на многомилионното руско селячество. Описани са най-драматичните години от управлението на Екатерина II – 1773, 1774 и по – специално Пугачовото въстание.
За написването на романа, Пушкин получава височайщото разрешение да работи в архивите. Той дори се отправя към Оренбурските степи и Поволжието, където е избухнало въстанието, среща се със стари хора, изучава преданията за мужика Емелян Пугачов. Там именно автора открива, че Пугачов носи в себе си не само свирепост, а широката руска душа, великодушие и способността да чувства красотата на живота.
В този исторически роман, Пушкин застъпва тезата, че историята трябва да бъде погледната през погледа на обикновения човек. Авторът е изведен извън повествованието, пише я като лична история, във формата на мемоари, в Аз – повествувание, водено от дворянина Пьотър Гриньов, очевидец на събитията и непосредствен участник в тях. Разгледани са три епохи – екатеринината, александровата и николаевата.
В текста съпъдстват два сюжета. Това са антагонизъмът на царската гвардия и любовния сюжет.Тук си проличава авторовата версия, за преодоляване на антагонизма – чрез човечност. Милосърдие към врага и въобще към ближния. Християнските ценности. Три пъти в сюжета, героите без да се замислят правят добро на врага. Първият път е когато аристократичния автор на записки вижда човек, който мръзне и му отстъпва заешкото си кожухче. Тук прозира библейският цитат за ризата. Добрината е получил именно Емилиян Пугачов. Втората добрина е при втората среща на Пугачов с Павел Гриньов. Сега жестът е върнат, чрез акта на помилване. Третия път е, когато Маша Миронова пише писмо до Екатерина II да помилва съпруга й и тя го помилва.
В “Капитанската дъщеря” отново присъства мотива за бурята, за стихията, която преобръща живота на героите и преплита техните съдби. Главните герои в романа, претърпяват метаморфози, които белязват живота им за винаги. Особедно ярки са при Пугачов и Гриньов, които във всяка ситуация са поставени в двойствена ситуация.
Пугачов е представен като уникален герой. Той е разбойник, престъпник, народен вожд, селски водач и изключително справедлив. Той, както и Гриньов, държи на думата си , на принципите си и честта. Поставен в желязната решетка като звяр, той не моли за милост, не се страхува от смъртта. Такъв обаятелен и величав образ на народния селски вожд никой преди Пушкин не е създавал – той е първият.
Другият герой Павел Гриньов първоначално е отдаден на лекомислие, мечтае за развлечения и удоволствия, но любовта му към капитанската дъщеря го променя. Той разбира сериозността на живота и изпълнява бащината си заръка, да пази честта си от младини.
Маря Мироновна е капитанската дъщеря. Тя е необразована, но притежава ум и сърце. В нея авторът е предал положителните черти на руската жена, нейната готовност докрай да устои на трудностите, които й сервира животът, но да остане вярна на дадена дума, на любовта към скъпия и близък на сърцето човек.
Тук се появява и образът на верният слуга Савелич. Той е предан до гроб. Той е наивен, а на моменти изглежда смешен, но е положителен герой. Притежава чувство на дълг и отговорност, както и човешко достойнство.
Единственият отрицателен герой в романа е столичния гвардейски офицер Швабрин, изпратен в Белогородската крепост за участие в дуел. Той е умен, образован, умее да води интересни разговори, но му липсва етика и морал. Готов е на всичко за да постигне целите си, завистлив е и продажен. Той е обобщаващ образ на руското дворянство, на неговото разслоение, на неговото разграничение и роля в живота на руското общество.
В повестта “Капитанската дъщеря” Пушкин разглежда темите за човешкото изпитание, за свободата, честта и справедливостта.
Героите на Пушкин в белетристичните му произведения не са много, не говорят много, нито пък се изказват цветисто. Те използват народния изказ, постъпват нормално според сируацията, обикновени средни хора са. И въпреки това са интересни образи, както и самата проза на Пушкин, която е ту иронична, ту весело-закачлива, ту тъжна. Най-често обаче иронична и разполагаща със снизходителното отношение към героите и тяхното поведение. Всичко това, създадено от Пушкин, поставя една много плодородна традиция в белетристиката, която да бъде усъвършенствана по- късно.