Александър Сергеевич Пушкин е национален Руски поет. Неговият житейски път е кратък, но въпреки това той е оставил богатото литературно наследство – стотици стихотворения, детски поеми, ненадминати произведения. И сред тях – романът в стихове “Евгений Онегин” – силна, ярка творба, сътворена от гениалния руски поет. Роман, в който оживява Русия. Творба, отразяваща по-неповторим художествен начин, живата история на необятната руска земя.Десетки са героите в романа, характерни за онази много ликаисторическа епоха. Сред тях с особена сила и яркост се открояват образите на Татяна и Евгени Онегин. С много любов и топлота е изградил тези два образа Пушкин. Героинята буди възторга ни със своята пламенна – емоционална култура, а Онегин е представител на руското дворянство от 10-те до 20-те години на 19 век. Той произлиза от петербургските дворянски среди. Принадлежи към петрбургската аристокрация. Но колко самотен и угнетен се чувства, в това общество, в което цари само фалш и лицемерие. Затова постоянен спътник на Онегин е мрачното му, тягостно настроение. То е породено от нравственото превъзходство на героя, който вижда големите недъзи в живота на руската аристокрация, В тогавашното руско общество, но се чувства безсилен да промени нещо в него. Постоянно го измъчва това дълбоко раздвоение – недоволство от заобикалящата го действителност и липса на ясен поглед за бъдещето.Самотник е Онегин и в любовта. Противоречията в характера му отново стават причина той да страда дълго. От начало в него е влюбена Татяна – прекрасна девойка. Влюбена е дълбоко, искрено. Тя има силата сама да изповядва своите чувства в писмото до Онегин, въпреки че това не е прието в тогавашното общество: “Друг!…не, сърцето вече знае:друг няма да му стане мил!Аз твоя съм – твой бог желае,тъй съд върховен е решил;животът ми на теб обречен,за тая среща без залог;знам, ти си май пазител вечени тук те е изпратил бог …”Но Евгени Онегин не отговаря на чувствата на девойката. Той не я обича. Защо да я мами? Постъпва честно, откровено.Но когато се връща от дълго пътуване из Русия, след години и среща отново Татяна, вече красавица от висшето светско общество, омъжена за знатен княз, Онегин се влюбва в нея и силно страда от несподелената си любов. Пламенното му писмо е израз на силните му искрени чувства:“Да знаехте как е ужаснов любовна жажда да гориши с жаден разум – всекичасно жарта в кръвта си да гориш”.Макар да обича Онегин тя не иска да гради своето щастие върху нещастието на своя съпруг. Дълбоко в нейната душа е заложено онова здраво чувство за истинска нравственост в съпружеския живот, което не и позволява да мами своя мъж. Тя иска да му остане вярна до край:“Обичам Ви (защо да лъжа),но ме венчаха за друг човеки вярна ще съм му навек”.Така още веднъж Татяна доказва връзката си с нравствената сила на руския живот. Не може да има щастие, изградено върху лъжа и измама, върху подлост и лукавство. Истинската красота на жената се състои в това да бъде почтена, да бъде вярна на своя съпруг, на своето семейство. Така поетът е разкрил и своя идеал за жена.Образът на Татяна Ларина, тази обаятелна героиня на Пушкин, ще вълнува всяко човешко сърце със силата на волята и характера си, със своята истинска нравствена красота, докато Евгени Онегин е любим герой на читателите. Той е самотник страдащ от противоречията в характера си. Задушава се от бездейността и от подлостта на живота.