Любовта-изпитание за свободни хора

Александър Сергеевич Пушкин е един от най-ярките представители на руската класическа литература,представящ социалните противоречия в руското общество.В произведението си “Евгений Онегин” Пушкин представя живота на един от руските богаташи,който се откъсва от еднообразието на обществото в града,отива на село и така успява да доопознае себе си.Голяма част от произведението си Пушкин отделя на любовта между Онегин и Татяна.Той изгражда тези два образа с много любов и топлота.
Любовта е най-силното и съкровено човешко чувство,тя е една от движещите сили на човечеството,тя дава сили,смелост и вдъхновение, “любовта е по-силна от всичко”.Евгений Онегин се среща с истинската любов,но тъй като е все още сляп за нея я отминава.Онегин е противоречива личност ,себелюбец,страдащ егоист,не показва истинската си същност,прикрива себе си.Прави се на такъв,какъвто искат хората да бъде.Неспособен е за приятелство именно заради голямата си прикритост.Самотен е и в любовта.
Татяна е лицето олицетворяващо руската народност,тя е нежно създание в среда,в която всичко е сухо и мъртво.Тя е едно рядко красиво цвете,има най-чисти и невинни чувства,тя е като едно дете.Характера на Татяна е свито момиче,мълчаливо,срещата и с Онегин я кара да опознае любовта,чувствата и емоциите,които тя изпитва са по-различни,искрени,неопитна,доверчива,затворена в себе си и в своя малък свят от романтика,влюбена.Татяна има силата сама да изрази своите чувства в писмото до Онегин,макар това да не е прието в тогавашното общество:
“Друг!...не,сърцето вече знае:
друг няма да му стане мил:
Аз твоя съм-твой бог желае,
тъй съд върховен е решил
животът ми на теб обречен,
за тая среща без залог;
знам,ти си май пазител вечен
и тук те е изпратил бог...”
Но Евгений Онегин не отговаря на чувствата на девойката.Той не я обича,постъпва честно и откровено без да я мами.Любовта между тях не може да се осъществи и поради това,че Татяна е романтик,за нея любовта може да бъде или най-великото блаженство,или най-голямото страдание.Онегин е на другия полюс,той е прагматик,човек искащ да извлече максимална полза от връзката си.Онегин е здраво свързан с действителността,в него няма нищо мечтателно,фантастично.При срещата с Онегин,Татяна мълчи,тя чака отговор,всичко е казала,чрез писмото си и е притеснена.Тази среща я кара да доопознае себе си,любовта я подтиква да направи неща,за който не е и предполагала преди.Татяна е нещастна в любовта поради това,че среща човек,който не разбира чувствата й и не може да изпълни мечтите й.
Друг образ в “Евгений Онегин” е Владимир Ленски,младеж,незапознат с неволите и жестокостите на живота,жив пълен с енергия,приема с усмивка света,иска да изживее прекрасния момент.Влюбен е и силно желае Олга.Онегин вижда у него това,което не си е позволил да бъде-непосредствен,прибързан,горделив.Тъжна е картината на дуела и смъртта на Ленски,как двама приятели погубват живота си,как ще сторят непоправимото,как една личност жадна за живот е погубена от свой приятел.
Олга Ларина е пълна противоположност на Татяна,Олга е много жизнерадостна,весела,привлекателна,приема живота си с лекота и наслаждение,но външната й красота не може дс скрие бедността на найния вътрешен свят.Тя живее по общоприетите дворенски правила.Смъртта на годеника й Ленски я притеснява съвсем за кратко,тя бързо се омъжва за друг.
След дълго патуване из Русия,след години Онегин отново среща Татяна,вече красавица от висшето светско общество,омъжена за знатен княз,Онегин се влюбва в нея и силно страда от несподелената си любов.Пламенното му писмо е израза на силните му искрени чувства:
“Да знаехте как е ужасно
в любовна жажда да гориш
и с жаден разум-всекичасно
жарта в кръвта си да гасиш”
Макар да обича Онегин Татяна не иска да гради своето щастие върху нещастието на своя съпруг.Чувството за изневяра в нежната душа не и позволява да мами мъжа си.Иска да му остане вярна до край:
“Обичам ви (защо да лъжа),
Но ме венчаха за друг човек
И вярна ще съм му навек”
Не може да има щастие изградено върху лъжа и измама,върху подлост и лукавство.Така голямата и чиста любов между Татяна и Онегин остава несподелена,а писмата между двамата-изповедите на две души.
Безпорно романът в стихове “Евгений Онегин” на Пушкин успява да се докосне до душата на читателя и да го накара да изпита чувствата на геройте.Образът на Татяна Ларина,ще вълнува всяко човешко сърце със силата на волята и характера си,със своята истинска нравствена красота,докато Евгений Онегин е любим герой на читателите.Любовта между двамата е трогателна,чиста,но за съжаление остава несподелена.