ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕИ”

Прометей е познат още от древногръцката митология. Кога­то Зевс сваля от трона баща си Кронос, Прометей е сред малци­ната титани, които му оказват по­мощ и затова впоследствие той е приет добре от новия бог. За раз­лика от времето, когато старите богове и хората взаимно са се за­читали и са живели в мир, Зевс решава да унищожи хората и да засели Земята с нов, по-добър чо­вешки род. Тогава единствено ти­танът Прометей се противопоставя на това ре­шение на Зевс и за да спаси хората, им дава божествения огън, науките, занаятите и изкус­твата. Разбирайки това, Зевс жестоко наказва своя някогашен приятел, като го приковава към скала в планината Кавказ. Според древногръцкия мит, вината на Про­метей не е само спасяването на хората. Той е прорицател, знае кой ще свали Зевс от трона на Олимп и как може да отклони съдбата, но не желае да издаде тайната. Упоритият му от­каз предизвиква Зевс и той го подлага на изте­зания за векове в подземното царство Аид, пос­ле отново го връща на скалата. Черен орел, пра­тен от Зевс, разкъсва всеки ден черния му дроб. Освободените титани и майката на Про­метей - Темида, го молят да се подчини на Зевс, но Прометей е все така непреклонен. Той знае каква му е съдбата и очаква героя Херку­лес. След много години Херкулес идва и убива орела. От Олимп долетява Хермес. Волята на Зевс е титанът да бъде освободен. Чак тогава Прометей разкрива великата тайна - синът на богинята Тетида ще бъде по-велик от баща си, затова Зевс трябва да се откаже от брак с нея.
Есхил не е първият древногръцки автор, който разработва мита за Прометей. Преди него е писал Хезиод, който представя Прометей в сво­ята „Теогония” в по-различна светлина. Есхил обаче внася ново съдържание в мита, без да го променя съществено. Неговият Прометей се противопоставя на Зевс от хуманни подбу­ди. Човекът е искрицата живот сред хаоса на Космоса. Боговете първо го създават, а после го оставят да живее в мрак - смъртен, безпо­мощен и неук, обречен на гибел. Спасението чрез огъня, който им дава Прометей, всъщност символизира духовното възраждане на чове­чеството. Титанът се превръща във възвишен образ, в пламенен човеколюбец и борец сре­щу всяка тирания и потисничество над хора­та.
На сцената Прометей е прикован, неподви­жен. Цялата вътрешна енергия на героя се из­лива в словото. Образът му се оформя в раз­витието на конфликта чрез диалозите, чрез мо­нологичните му речи, както и чрез лирически­те партии на Океанидите.
Началото на действието представя приковаването на Прометей от бога-ковач Хефест, ко­ето става под зоркото око на верните служите­ли на Зевс - Власт и Сила. Хефест изпитва съ­чувствие и състрадание към Прометей, но по­корен на боговете, той изпълнява дълга си. В раздвоението на Хефест, породено от роднинството му с Прометей и верността към гръ­мовержеца, за първи път загатва за съмне­ние относно спра­ведливите решения на Зевс.
През цялото това време Прометей мъл­чи, но всъщност не­говото мълчание е изпълнено със значе­ние. То изразява и страдание, и гордост в страданието, и твърдост в мъката, и бунт срещу несправедли­востта и жестокостта на Зевс, и презрение към слугите на властника. Едва когато остава сам, страданието изригва в зов към природните сти­хии:
Свещен ефир и ветрове развихрени! Вий, изворни води и вий, усмихнати вълни в морето! Земьо, всекърмилнице, и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как аз, богът страдам от ръцете божи!
Неизмерна е обидата на Прометей от това, че той, богът, е подложен на изтезания и болка като обикновен смъртен. Унизено е божестве­ното му достойнство. Върху грандиозния фон на всеобщата природна картина - „развихрени ветрове”, клокочещи извори, морски вълни, плодни поля, огрени от слънчевите лъчи, а в контраст - непристъпни планински зъбери и разпънат върху скалата бог, окован във вериги - страданието на Прометей добива космичес­ки измерения и се превръща в предвестник на катастрофа от световен мащаб.
Всъщност нерадостната съдба на хората от­давна е измъчвала Прометей, но това става яс­но за читателя (зрителя), едва когато при него идват съчувстващи океанидите. Сякаш забра­вил за собствената си мъка, Прометей излива болката си по нещастната съдба на човешкия род. По времето на Кронос хората са живели „подобно на видения”, „в мъгла и мрак”. Още от­тогава Прометей не може да приеме този факт и заедно с майка си Темида-Гея, след като не може да вразуми властниците, стават поддръж­ници на Зевс и му помагат да се изкачи на престола. Но разочарованието на Прометей и майка му е още по-голямо, защото Зевс ре­шава да погуби човешкия род. И никой от бо­говете не смее да оспори решението му. Един­ствен проницателният Прометей се противо­поставя на това решение, защото само той раз­бира, че по този начин ще бъде нарушен све­товният ред. И въпреки че разгневява върхов­ния бог, Прометей спасява от гибел човечест­вото и с готовност приема жестокото наказа­ние на Зевс. Трогателна е саможертвата на ге­роя в името на слабите „еднодневки”, но имен­но тази саможертва възвисява Прометей. Той си поставя висока нравствена цел и я постига въпреки всичко - изправя се сам срещу всич­ки богове, за да докаже своята правота и нес­праведливостта на Зевс. Човеколюбието на Прометей ражда активност и върши подвизи: „Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!” Прометей дарява на хората благата на разума и извежда човечеството на широкия друм на цивилизацията и прогреса. Образът на Про­метей въплъщава творческото начало и твор­ческото дръзновение на човека, символизира силата на разкрепостения творчески дух.
Но образът на титана олицетворява и нещо друго. За да защити съществуването на чове­чеството и завоеванията му по пътя на прогре­са, Прометей е готов да изтърпи най-тежки страдания, без да изпитва и най-малкото коле­бание или съмнение. Твърд и непреклонен, мъ­ченикът е готов да носи своя кръст, докато Зевс се смири. Така образът на Прометей се прев­ръща в образ на деятелната, активната защита на постиженията на човешкия творчески дух.
В битката за справедливата си кауза Проме­тей естествено се превръща и в борец срещу тиранията и потисничеството на Зевс. Есхил непрекъснато набляга, че Зевс наказва Проме­тей не заради грешката му, а от властност и амбиция. И самият Прометей мисли така. За­това той свързва наказанието си с произвола на „нововлезлия бог” и тъй като нищо друго не му е останало, той воюва със слово. Речта му е изпълнена с ненавист, подигравки и ирония. Зевс е „дързък и безмилостен”, погазва свети добродетели, не зачита приятелите, унищожа­ва достойнството, .тъпче законите. Обвинени­ята на Прометей намират подплатеност и в теж­ката съдба на невинната девойка Йо, станала жертва на сластолюбието на Зевс и на ревността на Хера. И ето я сега, превърната в ужасно кри­лато животно, Йо е осъдена да блуждае в пространството, докато настъпи избавлението й. „Не е ли безсърдечен повелителят на боговете” -задава риторичен въпрос Прометей.
Прорицателят обаче знае, че властта на ти­рана няма да е вечна: „Той е твърд и жесток, и закон е сега произволът му, знам. Ала доще часът.” Зевс ще падне, защото е по-слаб от Съдба­та, направлявана от „трилични Мойри” (пазителки на нравствения ред). Освен това Про­метей знае тайната, от която зависи бъдещето на Зевс, и която поддържа напрежението на конфликта в трагедията. Прометей може да предотврати възмездието, което очаква Зевс, но няма да го направи, защото той го заслужа­ва напълно. Сблъсъкът между Прометей и Зевс е сблъсък между два различни типа мислене и поведение. Това най-ярко проличава в драма­тичния диалог между Прометей и Зевсовия пра­теник Хермес, който с властен и нетърпящ въз­ражение тон иска да научи от какъв враг тряб­ва да се пази неговият господар. Изпълнен с презрение към „слугата на боговете”, Проме­тей е непоколебим. Той е готов за нови беди, но не възнамерява да издаде тайната си.
Трагедията завършва с космическа катастро­фа, която отпраща титана на нови мъчения в подземното царство. Заедно с него тръгват и вече вярващите Океаниди. Авторът не въвежда Зевс на сцената. Така той превръща персоналния конфликт в сблъсък на два типа гражданско по­ведение. Прометей е поборникът не толкова срещу тиранина Зевс, колкото срещу тирания­та като политическа система, която смазва и убива човека. Неговият образ отдавна се е превър­нал в символ на бореца срещу тиранията и при­мирението с неправдата в живота.