Ахил-образ-еталон за епически герой

Омировите творби поставят в центъра на изображението човека.Събитията се пречупват през съдбата на индивида.В митологичен култ са издигнати геройте-олицетворение на народната сила.Основният житейски стимул на епическия герой е стремежът към войнска слава.
Ахил,синът на цар Пелей и Темида,като типичен епически герой,също живее според ценносната система на своето време.Ахил е митично същество,въплащение и хармония между нравствена и физическа красота,безумно смел,носител на изключителна мощ,която го отличава от смъртните - “богоравен” , ”божествен” , “бързоног” , “най-страшен от всички герой” .Разумен и разсъдлив,защитник на истината и справедливоста на човешкото достойнство.Устремен към войнска слава,жаден за геройчни подвизи “Сърцето си мъчеше само,седнал далече от желаните битки и викове бойни”.Горд,непремирим към неправдата и насилието,спотаен и непосредствен в чувствата си.Трагичен герой- “най-нещастен и най-скоросмъртен от всички” ,обречен-съдбата му е предопределена и той сам я предизвиква.Решил е за себе си вечния проблем за смисъла на човешкото съществуване-иска да живее кратко,но достойно и пълноценно,предпочита краткия ,но пълен с подвизи,слава и чест житейски път пред дългото,безцелно и безславно съществуване.
Ахил с ярко изразено чувство за дълг към бойците,неспокоен и загрижен за тях,отзивчив към страданията и нещастията им.Той е достоен пазител на родовия ред и родовата традиция-всеки да получава от плячката и наградите според заслугите си.
Ахил е честолюбив,стъпкването на човешкото и войнското му достойнство довежда до драма.Когато е уязвим в най-съкровенното,което е смисъл на краткия му живот,той става безплощаден и отстоява правото си на най-силен именно със средствата на най-силния.Ахил бранителят и пазител на ахейските войни,забравя за обикновенните ахейци и даже иска да измоли от Зевс тяхната масова смърт за да докаже и наложи собственото си право: “Гинейки,нека те всички узнаят какъв им в царят”.
Подбудите,който тласкат Ахил към двубоя се много съкровенни и лични,убит е приятелят му Патрокъл,човекът,когото “богоравният” обича най-много от всички,изпълнен с ярост и с жажда за мъст,ахеецът с цялото си същество е устремен към битката.Той “стремглаво лети по полето” ,носи се като стихия и буди ужас и страх у троянците.Нито горещата молба на Приам,нито сърцераздирателният глас на Хекуба могат да променят намеренията му и да спрат устрема на героя за последна,решителна схватка с най-мощния ахеец.
Двубоят между двамата герой е драматичен и неравностоен един полу бог застава срещу обикновен смъртен,макар и не по-малко храбър и силен войн.Ахил с безогледна жажда за мъст с бясна злоба,преизпълнен с “диво геройство” се втурва срещу Хектор.Омразата и ожесточението у Ахил са толкова силни,че той посреща с насмешка и заплаха предвиждението на Хектор.Ахил знае,че тук при Троя ще намери смърта си,знае че след като убие Хектор и той ще загине.
Намесата на боговете в последната песен е особенно активна,но не принизява достойнството на героя.Както винаги тя е в синхром с онова,което вече е назряло в душата му Ахил не се противи въпреки огромния бяс,който го е владял до сега.Приемането на божествената воля свидетелства за вразумението на героя и за готовността му да признае и приеме законите на световния ред.Това усещане за възстановяване на реда и хармонията се подържа и от умението на поета да представи срещата на Приам и Ахил убедително и затрогващо.Напомняйки на Ахил за собствениея му баща,Приам намира верният път към сърцето му.У Ахил се пробужда едтествени човешки реакции на разбиране и съчувствие.
Възпявайки величието на големия герой,поемата поставя въпроса за цената на това величие и за възможността да се живее само по стандартите на геройзма.