Една българка във време на изпитания

Една българка във време на изпитания
(Съчинение разсъждение върху втора и трета глава на разказа “Една българка” от Иван Вазов)

В разказа си “Една Българка” Иван Вазов представя една бедна жена, която се себеотрича, за да спаси два човешки живота – на нейното внуче и на непознатия бунтовник.
Тя се справя с всички изпитания, които тъмната и зловеща нощ и поднася, с недоверието на отец Евтимий, с неговия егоизъм и незаинтересованост. Баба Илийца преодолява своя страх, за да успее да помогне на юнака.
С разказа си “Една българка” авторът ни пренася в епоха, в която България е под турско робство и робският страх надделява над добротата, готовността да помогнеш на свой близък, изпаднал в беда… Но във Вазовия разказ се откроява една българка, която, макар и стара, се втурва да помогне на едно съвсем непознато момче. В стремежа си тя да бъде полезна, забравя своите нужди.
Сама, баба Илийца тръгва с полуживото си внуче, “болно от две недели насам”. Челопеченката се надява вече единствено на Света Богородица, затова бърза да стигне до манастира.
Много вълнуваща е първата среща на старата жена с бунтовника. Още когато Илийца вижда момъка “в чудати опнати дрехи с ширити по гърдите и с пушка; лицето му беше измахнато и бледно”, тя веднага разбира: “От ония е, дето ги гонят сега!...” Измъченият бунтовник моли жената за хляб, въпреки че тя е много уплашена и е забравила да вземе. Българката дава единствените “сухи корички останали на дъното” на момчето. Юнакът иска от баба Илийца само хляб, ала българската жена се сеща, че ще му е нужна и дреха. Челопеченката се надява, че като помага на него, Бог ще спаси нейното внуче: “Да направя това добро... Клетнику! Какъв беше! Белки и бог се умилостиви и поживи детето.” Баба Илийца изпитва огромно желание да спаси “ако даде бог, два живота” , затова бърза с “утроена сила”.
Самата обстановка е в хармония с душевното състояние на възрастната жена. Илийца се страхува и притеснява дали ще успее да помогне на непознатото момче и дали внучето и ще оживее. А нощта засилва емоционалната неуравновесеност на челопеченката: “Нощта вече покриваше с тъмното си було”, “под тъмното небе”, “насреща се тъмнееха канаристите стени”, “те стояха мрачни и намусени…черни дупки и самостайни обелиски”, “Спеше и манастирът, глух и пустинен”. Всичко, познато на баба Илийца през деня, изглежда злокобно и страшно.
Когато челопеченката отива до манастира, се надява, че там ще и помогнат, ала там намира само недоверие и егоизъм от страна на отец Евтимий. Още щом Илийца похлопва на вратата, калугерът мисли, че идват да ги изколят. Отецът е крайно недоверчив: “Виж да не е измама!” Жената прави големи усилия, за да накара калугера да чете молитва на детето. На горещите Илийчини молби той отвръща с незаинтересованост и дори си позволява ( а той е Божи служител) да обиди старата жена: “Луда ли си ти, караш ни да отваряме манастира посред нощ, да влазят бунтаджиите, да ни дойдат турците, да ни изпати манастирът!” Така нареченият “отец” мисли само за своето самосъхранение и се страхува за своя живот, той е един примерен роб на турците и в стремежа си да запази своето съществуване, той пренебрегва своя произход и е готов да предаде своите събратя – бунтовниците.
Отец Евтимий се отнася с най-скъпото за Илийца – нейното внуче, като към недостойно за уважение същество и така наранява Илийчината душа: “Та то е умряло!”, “Ако му е писано да оживее, ще оживее…”
Когато баба Илийца желае да сподели за срещата си с бунтовника, калугерът отново, раздразнен от нейните думи, отвръща: “Какво ще обаждаш и какви христиени?... Не искам нищо да чувам, ни да ми обаждаш. Каквото знаеш за себе си го знай. Или си дошла тук да запалиш манастира?”. Отец Евтимий изглежда жалък в тази ситуация. Как може той да се осъмни в една жена с малко дете? Илийца разбира, че не може да остане при хора, които не и вярват и върши грях като открадва за бунтовника дреха. Тя отново тръгва в страшната нощ, за да помогне на момъка.
Баба Илийца се жертва за два човешки живота. Тя върши грях заради бунтовника, но вярва, че той ще и бъде простен. Илийца е една наистина силна и достойна българска жена, която се изправя срещу много изпитания и ги преодолява.