Пушкин

Руският поет,прозаик и драматург А.С.Пушкин се ражда в Москва на 26 май(нов стил 6 юни) 1799г.Потомък е по бащина линия на старинен дворяснки род,чието начало идва от XII век.Майка му е внучка на абисинския принц Ханибал сключил брак с рускиня(не без намесата на императора). Пушкин израства в семейство с богати култуни традиции.Отрано се увличa от от поезията на античната и на западноевропейската литература.Първите му поетически опити са на френски език.По-късно той усвоява руския народен език и фолклор благодарение на своята дойка-Арина Радионовна,която му повлиява силно с любовта към всичко родно.Пушкин ще обезсмърти тази жена в множество творби и ще я превърне в символ на своята земя и своя народ. Лицейският период.Завършва лицея за деца на аристократи в Царское село край Петербург(1811-1817),където получава отлично класическо образование по литература,история,философия и древни езици,и още тук блясва дарбата му на поет.Този период е твърде плодотворен за творчеството на Пушкин и минава под знака на един поетичен синкретизъм(съединяване), снемащ в себе си поетиката на класицизма и нововъзникналото течение на романтизма в литературата.На лицейския изпит блестящо трюмфира със стихотворението "Възпоминания в Царское село" в присъствието на вече стария поет Дерявин,които след рецитацията го благословил за велико бъдеще. Петербургският периодВторият период в творчеството на Пушкин е известен като петербургски.През това време Пушкин участва в дейноста на литературното общество "Арзамас" и в кръжока на декабристите"Зелената лампа".Неговата гражданска и свободолюбива лирика от този период е проникната от духа на декабристките идеи.По това време е създадена поемата "Руслан и Людмила",която донася огромен читатеслки успех на автора и спечелва възхищението на поета романтик В.Юковски. ЗатошениятаТретият период в житейската и литературна съдба на Пушкин е свързан с неговото южно заточение в Кавказ,Крим и Бесарабия(1820-1824).Там той създава романтичните поеми "Кавказки пленник","Бахчисараиски фонтан" и "Цигани",1ва глава от "Евгении о негин",както и много лирични творби в романтичен дух,между които "Загасна дневното светило"."Кинжал","Към морето","Демон" и др.Всички те са белязани от знака на високо и зряло майсторство. Радикалните му идеи,а също и любовните авантюри и дуелите са причината за въдворяването му на север,във фамилното имение в Михаловское,където създава поетическите шедьоври "Зимна вечер","На А.P.Керн",трагедията "Борис Годунов",както и три нови глави от "Евгении о негин".Написана в шекспировски дух,"Борис Годунов" поставя проблема за трагедията на властта,удивлява с новаторската си поетика и с визията за единството на доброто и злото в човешката природа. Пушкин пре*ивава в Михаловское,когато избухва декабристкият бунт.Но поетът несъмнено,ако беше в Петербург,би излязъл на Сенатският площад,както смело го заявява на император Николай И.А той успява да оцени не само гражданската му смелост,но и неповторимата му индивидуалност-след разговора с Пушкин императорът ще сподели пред граф Блюдов:"Тази сутрин аз разговарях с най-забележителния човек на Русия". По това време Пушкин създава стихотворенията си "Зимен път","Анчар", "Дар напразен,дар случаен",поемите "Полтава" и "Медният конник"-творби,в които преобладава проблемът за индивидуалният избор". Върхът на поетическото творчество на Пушкин е романът в стихове "Евгении о негин",завършен окончателно в Санкт Петербург през октомври 1831г.Романът на Пушкин,който е "енциклопедия на руския живот"(Белински),узаконява в руската и световната литература една нова художествена система,изградена върху синтеза на епичното начало и лиричната художествена стихия.Той внушава идеята за принципната незавършеност на шовешкото съзнание и битие,за двоситвеността на доброто и злото.Написан в 4-стъпен ямбичен стих и 14-стихова "онегинска строфа",този роман полага основата на реализма на руската класическа литература. През 1830г.,вече знаменит поет,Пушкин решава да сложи край на любовните си авантюри и през следващата година той-геният на словото,се венчава в Москва с Наталия Николаевна Гончарова-гении на Красотата. През първите години на семеен живот неговата творческа продуктивност се увеличава.Още в знаменитата болдинска есен на 1830г.,в период на размисълвърху бъдещия семеен живот Пушкин създава удивителни по своята сила художествени творби,сред които са двете последни глави от "Евгении о негин",стихотворението "Бесове",петте "Повести на Белкин"(с тях поставя началото на реализма в руската белетристика и на темата за "малкия човек"),цикълът малки трагедии-върхова изява на Пушкиновия универсализъм. Късно творчествоТо е ориентирано главно към "презряната проза" и историческата проблематика.Пише "Арапът на Петър Велики","Историята на Пугачов"(останали недовършени) и създава социално-философската повест "Дама пика"(1833).Най-значителните му лирически творби от този период са :"Време е,приятелю,време е!","Отново посетих...",както и "Паметник"-проникновена поетическа равносметка и завещание на Пушкиновия гении.В предпоследната година от своя живот(1836) Пушкин издава сп."Современник",с което повлиява на художествения вкус ма своите съвременници.Подкрепя младия Гогол,като му подарява сюжетите на "Ревизор" и "Мъртви души" Трагичният крайПроблеми от икономическо естество,враждебността на приближените към царския двор стават причина Пушкин да се заплете в мрежа от интриги и клевети.Подчиненото му положение в двора го огорчава твърде много,чувствата му минават границата на възможната търпимост.В резултат на всичко това Пушкин извиква на дуел един от поклонниците на жена си-френския барон Дантес.Ранен смъртоносно от Дантес,след двудневна агония Пушкин умира.Неговата смърт е непрежалима загуба за руския народ. Начало и връх в историята на руската литература,най-висшаеманация на руския гении,Пушкин има огромно значение за развитието на руската художествена мисъл и култура.*************************************************************ЕВГЕНИ ОНЕГИНПисмата на Татяна и Онегин – изповеди на две души Александър Сергеевич Пушкин е национален Руски поет. Неговият житейски път е кратък, но въпреки това той е оставил богатото литературно наследство – стотици стихотворения, детски поеми, ненадминати произведения. И сред тях – романът в стихове “Евгений Онегин” – силна, ярка творба, сътворена от гениалния руски поет. Роман, в който оживява Русия. Творба, отразяваща по-неповторим художествен начин, живата история на необятната руска земя. Десетки са героите в романа, характерни за онази много ликаисторическа епоха. Сред тях с особена сила и яркост се открояват образите на Татяна и Евгени Онегин. С много любов и топлота е изградил тези два образа Пушкин. Героинята буди възторга ни със своята пламенна – емоционална култура, а Онегин е представител на руското дворянство от 10-те до 20-те години на 19 век. Той произлиза от петербургските дворянски среди. Принадлежи към петрбургската аристокрация. Но колко самотен и угнетен се чувства, в това общество, в което цари само фалш и лицемерие. Затова постоянен спътник на Онегин е мрачното му, тягостно настроение. То е породено от нравственото превъзходство на героя, който вижда големите недъзи в живота на руската аристокрация, В тогавашното руско общество, но се чувства безсилен да промени нещо в него. Постоянно го измъчва това дълбоко раздвоение – недоволство от заобикалящата го действителност и липса на ясен поглед за бъдещето. Самотник е Онегин и в любовта. Противоречията в характера му отново стават причина той да страда дълго. От начало в него е влюбена Татяна – прекрасна девойка. Влюбена е дълбоко, искрено. Тя има силата сама да изповядва своите чувства в писмото до Онегин, въпреки че това не е прието в тогавашното общество: “Друг!…не, сърцето вече знае: друг няма да му стане мил! Аз твоя съм – твой бог желае, тъй съд върховен е решил; животът ми на теб обречен, за тая среща без залог; знам, ти си май пазител вечен и тук те е изпратил бог …” Но Евгени Онегин не отговаря на чувствата на девойката. Той не я обича. Защо да я мами? Постъпва честно, откровено. Но когато се връща от дълго пътуване из Русия, след години и среща отново Татяна, вече красавица от висшето светско общество, омъжена за знатен княз, Онегин се влюбва в нея и силно страда от несподелената си любов. Пламенното му писмо е израз на силните му искрени чувства: “Да знаехте как е ужасно в любовна жажда да гориш и с жаден разум – всекичасно жарта в кръвта си да гориш”. Макар да обича Онегин тя не иска да гради своето щастие върху нещастието на своя съпруг. Дълбоко в нейната душа е заложено онова здраво чувство за истинска нравственост в съпружеския живот, което не и позволява да мами своя мъж. Тя иска да му остане вярна до край: “Обичам Ви (защо да лъжа), но ме венчаха за друг човек и вярна ще съм му навек”. Така още веднъж Татяна доказва връзката си с нравствената сила на руския живот. Не може да има щастие, изградено върху лъжа и измама, върху подлост и лукавство. Истинската красота на жената се състои в това да бъде почтена, да бъде вярна на своя съпруг, на своето семейство. Така поетът е разкрил и своя идеал за жена. Образът на Татяна Ларина, тази обаятелна героиня на Пушкин, ще вълнува всяко човешко сърце със силата на волята и характера си, със своята истинска нравствена красота, докато Евгени Онегин е любим герой на читателите. Той е самотник страдащ от противоречията в характера си. Задушава се от бездейността и от подлостта на живота. *************************************************************Проблемът за неосъществената любов между Татяна и Онегин "Евгений Онегин” е едно от най-добрите произведения на Пушкин. Великият руски поет е бил замислил тритомна поредица на своя роман, но поради преждевременната му смърт дори първият остава недовършен. Голяма част от произведението си Пушкин отделя на любовта между Онегин и Татяна. Те се запознават благодарение на общия си приятел Ленски, който представя цяла част от Руското общество. Противно на всички тогавашни разбирания, Татяна, не можейки да скрие в себе си своята любов към Евгени, първа му изпраща писмо, в което му описва чувствата си, но главният герой остава безразличен поне външно. Това писмо е голям риск за по-малката дъщеря на семейство Ларини, защото ако то бъде разкрито, това ще бъде голям позор за нея. Любовта между тях не може да се осъществи и по друга причина – Татяна е романтик, за нея любовта може да бъде или най-велико блаженство, или най-голямото бедствие, без всякаква примирителна среднина. Пушкиновият главен герой е на други полюс – той е прагматик, човек, искащ да извлече максимална полза от връзката си. Онегин е здраво свързан с действителността, в смисъл, че в него няма нищо мечтателно, фантастично, че той може да бъде щастлив или не само в действителността и чрез действителността. По-късно, след смъртта на Ленски, Онегин също изпраща писмо на Татяна, но тя подобно на него запазва мълчание, но не за да не разкрие Онегин, а защото така му оказва психологично въздействие. И докато писмото на Татяна е изповед на нейната душа, написаното от Евгени е свързано типично с неговия характер, макар че чрез него се представя и част от развитието му в духовен смисъл. По този начин Пушкин отново ни показва различията между двамата си герои. При тях се наблюдават разлики и в начина и мястото им на живот, а Татяна, въпреки че също има богати родители, е възпитана в обичаите на селското общество. Евгени започва да се променя, чак след като е прекарал дълго време на село. Когато на края главният герой отива при Татяна, а да и признае обичта си, тя вече е омъжена и не желае да изневерява на мъжа си. В творбата си Пушкин разкрива Руския живот и неговите особености през XІX век. В основата на “Евгени Онегин” е отношението на прогресивно мислещата дворянска интелигенция към съвременността. Това се разкрива чрез образа на главния герой. *************************************************************


Философската и нравствена етична проблематика в “Евгений Онегин” План-тезис 1.Увод-Александър Сергеевич Пушкин е един от ярките представители на руската класическа литература, представящ социалните противоречия в руското общество. В произведението си “Евгений Онегин” Пушкин представя живота на един от руските богаташи, който се откъсва от постоянното еднообразна общество в града, отива на село и така успява да доопознае себе си. “Евгений Онегин” е първият социално-психологически роман с поглед към обществото, навлизащ в проблемите на хората. 2.Теза-Евгений Онегин е пренуден да извърви дълъг път, докато открие истинската личност. Принуден е да се срещне дори с истинската любов, но тъй като е все още сляп за нея я отминава. Пушкин представя по-подробно и още две фигури-Татяна, която има смелостта да се влюби в Онегин и Владимир Ленски, приятел а Онегин. Чрез теди три личности авторът представя проблемите между хората, любовта между тях, приятелството и самият им живот. 3.Изложение 1.Евгений Онегин -човекът в обществото -човекът в природата -верността -приятелството -любовта-изпитва ли той любов към Татяна? Пушкин изгражда противоречива личност, себелюбец, страдащ егоист, тъй като всички ходят”с маски” той също не показва истинската си същност и прикрива се*и си и чевствата си.Прави се на такъв, какъвто искат хората да бъде. Неспособен е за приятелство именно заради голямата прикритост. Той е глух и сляп за целия свят, егоист е, жертва е на едно лицемерно общество. Естетичен ли е начинът, по който той постъпва с Татяна? Да. Той не е способен да я обикне. Твърде наситен е от градските наслади, насите е и на жените и не еска да проумее, че тя е различна, не иска да я нарани. 2.Татяна-лицето олицетворяващо руската народност -тя е нежно създание в среда, където всичко е сухо и мъртво; тя е едно рядко, красиво цвете поникнало в пукнатините на една скала -има най-чисти и невинни чувства; тя е като едно дете -характера на Татяна-тя е свито момиче, мълчаливо, срещата й с Онегин я кара да опознае любовта, чувствата и емоциите, които тя изпитва са по-различни; искрена, неопитна, доверчива, затворена в себе си и своя малък свят от романите, влюбена -при срещата й, очакваща отговор от Онегин тя мълчи, защото в писмото си тя е написала всичко това, което иска да му каже; няма какво повече да му каже, притеснена е -срещата й с Евгений Онегин я кара да доопознае себе си, любовта я подтиква да направи неща, за които не е и предполагала преди. 3.Владимир Ленски -младеж, незапознат с неволите и жестокостите на живота, жив, пълен с енергия, приема с усмивка света, иска да изживее прекрасния момент. -Онегин вижда у него това, което не са и не си е позволил да бъде -непосредствен, преви прибързани решения, горделив -етична ли е постъпката на Онегин спрямо Ленски-Да, защото той не иска да го нарани, не иска да му покаже какво наистина представлява живота, никой няма право да наранява или да си играе с чевствата на другия.