З А Щ О П Р О П А Д А Н И К О Л Ч О ?

Повестта “Маминото детенце” е написана преди повече от сто години,но проблемите,които са поставени в нея,са актуални и днес.Основната задача на автора е да разкрие неправилното възпита – ние на децата в семейството,което става причина за тяхната духовна деградация.
Обект на изображение в произведението е семейството на чорбаджи Нено.Порочното възпита – ние,което двамата родители дават на сина си,неподходящата приятелска среда и пасивността на обществото стават причина за пропадането на чорбаджийския син.Отрицателно въздействат на героя и методите на възпитание,прилагани от някои възрожденски учители,които оценяват децата не по знанията им,а по техния произход.Израснал в атмосфера на лентяйство и липса на всякакви духовни интереси,Николчо се превръща в безделник и порочен човек,вреден за семейството и за обществото.
Неновото семейство води безцелен и безсъдържателен живот.Ежедневието на членовете му е запълнено с единствената мисъл за тишина,спокойствие и пари,вместо труд и богата душевност. Нено и Неновица притежават огромно самочувствие,но те не осъзнават своята ограниченост и без – личност.Живеят в свой собствен свят на лентяйство и сребролюбие,свят на нереални човешки отно – шения.Единственото,което свързва съпрузите са парите,а спокойствието и тишината свидетелстват за отчуждение.
Майската картина,която рисува авторът в първа глава на произведението,силно контрастира на тишината и спокойствието на чорбаджийския дом.Докато в трендафиловите градини кипи уселена работа,в двора на чорбаджи Нено се усеща мързел и леност.Казанлъшките момичета работят с ра – дост,с песен на уста,за тях трудът е веселие.На фона на красивата майска градина,Каравелов описва друга картина,в която всеки член на семейството е намерил удобно място под някоя кичеста круша или сенчест кестен.Съпоставяйки тези две противоположни картини,авторът показва мързела на Не- новото семейство.
След началното описание следва едно друго – на чорбаджи Нено.Неговият образ е показан чрез гротеска.Двете дини,които представляват “едносъщност и неразделност” засилват отрицателните черти на чорбаджията.Огромното тяло изразява чревоугодничество и напълно доказва безделието на Нено.Празничното облекло в делничен ден го прави смешен.Той напълно е загубил човешкия си облик – за уста има дупка,ушите и носът му нападобяват “червени подлоги”,мустаци – “урязалки ко зина”.Голямо внимание е обърнато на очите – “две черни точки”,гледат безезразно,лениво “шават насам натам сънливо”.”Очите са прозорец на душата”,но при чорбаджията не е така,защото той няма душа.
Грозната му външност е огледало на не по-малко грозната му духовност.Той е високомерен, ал чен и същевременно прост и ограничен човек.Ниската му култура проличава и във високомерното му отношение към слугата и в разговора с жена му.Използва къси и несвързани изречения,мисълта му е хаотична.
Нено няма никакъв родителски авторитет,затова с възпитанието на Николчо се занимава Нено – вица.За да извика сина си,чорбаджията си служи с лъжа,без да се съобрази,че последствията за мом - чето започват с лошия личен пример.Пороците на бащата бързо се възприемат от сина.Научава се да пие и краде,възприема жестокостта и високомерното поведение към бедните.Така Нено се превръща в един от факторите за морална деградация на “маминото детенце”.
Образът на Неновица е не по-малко отблъскващ от този на съпруга и : има “мазничко лице”и наподобява това нещо,което има голямо сходство с “ония двуеноги животни,които се отгояват за коледа”.Това описание показва тромавата походка на прекалено затлъстялото и тяло.Грозна външ ност и още по-грозна душа притежава чорбаджийката.Освен всичко друго тя е алчна,зла,егоистична и надменна.Още по-отвратителен и става образът,когато научаваме за най-голямата и мечта – да на – мери сто гроша и стриктно следваните три “жизнини начала” в нейния живот : “да не излазя из къ щата им онова щото би могло да остане в нея;да се не дават 28 пари,когато могат да се дават 27;да се недоплаща или съвсем да не се плаща на ония,които не могат да ни накарат да им платиме”.Тези черти доказват скъперничество и жестокост.
За характеристиката на чорбаджиите авторът използва и ретроспекция.В нея той показва до как во води богатството,изразява безмисленото съществуване,ограничеността и душевната пустота на героите.
Без съмнение най-голяма вина за моралната деградация на сина си имат неговите родители.Николчо е единсвено “детенце” в семейството на Нено и Неновица.А възпитанието на едно дете е по-трудно,защото то незбежно става “център” на всички грижи.Докато е малко детето взема пример от майка си и баща си и им подражава.Те със своите постъпки изграждат характера му.
Николчо е един достоен наследник на родителите си.Той е логичния край на едно загинало чорбаджийско съсловие.Младият чорбаджия е безотговорен още като дете.Докато неговите връстни ци са озарени от светли идеали и градят бъдещето на народа,то Николчо по цял ден гони еребиците и скубе чуждите гъски.Родителите превишават “полезната норма” на внимание и грижи към него и Николчо от глезено момче се превръща в деспот.
Още първите думи на изтегналият се под сянката баща изразяват прекалена грижовност : “Де е Никола....Аз хилядо пъти съм ти казвал да го не оставяш да ходи сам.Гледай го с четири очи”. Бащата е загрижен да не би детенцето да падне,да се нарани,а къде ходи и какви пакости върши – това не го интересува.Чорбаджийското дете трябва да се пази.Разярената майка люто се заканва на слугата :”Аз ще му покажа как се бият чорбаджийски деца”.
Училището е първата среща на Николчо с обществото,ала той не се учи.За четири години науча ва само две молитви.Но детето не е подтиквано да учи.Тъй като самите родители не са образовани,не чувстват потребност от науката.Единственото им изискване към учителя в първия учебен ден е да не го бие :”Не бийте го даскале!Той е един у майка”.Нито родителите искат повече,нито даскал Славе може да даде нещо за изграждане на мироглед или духовност у Николчо.Еднаква е и вината и на семейството и на училището за неправилното възпитание на детето.
Двамата родители никога не наказват сина си,а напротив – стремят се да купят неговата обич.
Те често търсят материална равностойност на послушанието на детето.Бащата не може да даде поло жителен пример,неговият авторитет е сринат,затова се стреми да купи обичта на сина си.Красноре – чива е заръката му към слугата :”Кажи му,че го викам аз.Баща ти те вика да ти даде ново гроше” Майчината обич също се изразява в щедри обещания : “Не плачи мое детенце!Аз ще кажа на ба – ща ти да ти купи жълто поясче”.
Родителите не са взискателни към детето си,а това граничи с безразличието към него.Те не поз нават приятелите му,не се интересуват къде ходи по цели нощи.Хората казват,че с какъвто дружиш, такъв ставаш.Приятелите на Николчо са нехранимайковци като самия него,по цял ден безделничат. Напразни са усилията на мъдрия турчин да убеди бащата,че трябва да възпитава по-строго сина си, да му държи “дизгините”.
Особенно важен за формирането на детето е личният пример на родителите.Децата нямат собст вен жизнен опит и подражават на своите близки.Те мотивират своите постъпки с поведението на бащата и майката.
Още в първата сцена на повестта на съвета на баща си :”Ти си още малък ...Не пий ракия”,мал кият умник спонтанно отговаря :”аз искам да пия ракия и да стана като тебе”.Умело подражава и на майка си,когато това му е изгодно.В безразсъдната си любов майката прикрива сина си,а той с го товност повтаря : “Аз никога не съм влазял в зимника и не съм можел да зная,че майка ми си крие парите в дуварът”.Любящата му майка му дава пример как да излъже.
Грубото и безмилостно отношение на Нено и Неновица към слугите дава своето отражение и към отношението на Николчо към тях.За него те са едно нищо,те са по-низши човешки същества.Как може да се отнася с уважение към слугата Иван,като е забелязал бащината си грубост и високомерие
“В твоята глава мътят еребици ...”
Децата усещат как да се възползват от ситуациите,в които липсва единно родителско мнение. Когато единия от родителите е по-взискателен и по-отстъпчив,се руши авторитета и на двамата,а де тето постъпва както си иска.На бащината повеля “не пий ракия”,веднага се противопоставя майчина та покана :”Пийни си сине,пийни си мами “.Естествено Николчо избира това,което съвпада с неговото желание.Като порасне пиянството ще стане основен негов порок.Но дали “добрата майка” ще си спомни ,когато му е подала първата чашка.Допуснатите грешки във възпитанието на детето никога не могат да се поправят.Има една мъдрост,която гласи “Дървото се превива ,докато е младо”
Пороците смазват вътрешната съпротива на Николчо.Той се озовава на дъното на човешкото падение в Румъния.И тогава остава верен на принципите си : да бъде безделник и да живее на чужд гръб – “Във влашко захванал да скита из кръчма в кръчма,да спи под открито небе”.
В крайна сметка може да се каже,че родителите възпитават сина си “по свой образ и подобие”. Те не познават законите на здравия морал и не могат да го научат на доброта,честност,скромност. Те никога не са се трудили и не биха могли да знаят какви добродетели изгражда трудът.Обезмислили собственото си съществуване “добрите родители” обричат на нравствена гибел единственото си дете
Вече е факт моралното падение на Николчо.Писателят е категоричен в оценката си:”И така ви – ното,развратния живот и разваленото общество доволно скоро произвели своето разрушително влия ние”
Повестта “Маминото детенце” има голямо възпитателно значение в българската литература.В нея се разисква едно общество отминало като време,но проблемите поставени от писателя са вечно актуални.Авторът убеждава своите читатели,че трябва да се живее истински,достойно,че трябва да си “нещо” на този свят.