Какво преживява Алеко Константинов при срещата си с Ниагарския водопад?

Голям поклонник на природата, Алеко отделя особено място на впечатленията си от срещата от Ниагарския водопад. Емоционален и чувствителен по природа , творецът – реалист създава пластично описание, което не губи своята естетическа и художествена стойност… Едно от най-големите постижения на Алеко в разказа за Ниагарския водопад се състои в умението му да направи читателите съпричастни на изживелите от него емоции. Умишлено забавяйки ритъма, творецът бавно и внимателни подготвя за среща с хармонията и съвършенството. Използваните подробности постепенно въвеждат в степента и силата на преживяванията, изпълнили душата му.Сякаш умишлено Алеко забавя срещата с водопада, за да помогне да се осети мощта на завладелите го емоции. Срещата с осемдесет годишната бабичка въвежда допълнителен нюанс в диапазона от чувства Благородна завист изпитва Алеко към тази, която макар и късно,е изпълнила една своя мечта.Ритъмът на разказа постепенно се усилва, заедно с чулото се вече бумтене на падащата вода.Пред очите на читателя е реката устремена към пропастта.Причастията: “устремена”, “запенена” внушават усещането за динамика, а недовършеността на изречението насища разказа с неизказаната сила на вълнението, нетърпението и учудването.В желанието си да въведе читателя в изживяваните състояния на възторг, нетърпение, недоумение, Алеко наблюдава реакцията на посетителите, отразена върху лицата: “излеко бели и като че ли изтръпнали”. Възклицателно изречение с скромна естественост обяснява душевното състояние на пътешественика: “който може нека опише тази картина, който може нека ея фотографира, нека е нарисува!”. . . аз не мога.Алеко използва три гледни точки, за да внуши цялото усещане на грандиозност, мащабност и красота на глед която дълбоко го е развълнувала. Водопада виждаме от три различни места: “зад каменната ограда”, “от канацкия бряг” и “острова на Трите сестри”. Въведените олицетворения, изобилието от глаголи в градация помага да се разбере растящото възхищение, удивление и благоговеен възторг от видяното. С усет към красотата пътеписецът улавя всяка потребност, която изпълва душата му с щастие. Видяна в различни агрегатни състояния, водата е разгледана в нейната могъща първична сила. Ценител и любител на природата,Алеко кара читателя да съпреживее усещането за красота, съвършенство и хармония. Глаголите: “припка”, “устремява се”, изброяването на епитети: ”къдрави”, “блестяща”, насищат картината с детайли, които създават звукови и зрителни внушения. Безглаголното изречение: “Долу – ад”, подчертава малчеливото недоумение и растящо възхищение при откриване на нови елементи от зашеметяващата гледка. Пътеписецът измерва всичко в оня мащаб на видяното, който създава усещане за могъщество. Нотки на романтика зазвучават във възклицанието: “Как ли ще изглежда в светла лунна нощ!”. Алеко твори със замах, но и с усет за промяната в емоционалните състояния, затова картината, която израства пред очите, поражда преживявания и настроения, които запознават читателя с богатата душевност и чувствителност на Алеко.Столетие дели от времето, когато Алеко посещава Америка. Описанието на Ниагара продължава да вълнува и радва с постиженията на творческия гений. Твореца създава образец на езиково и стилистично майсторство. Изпитаните пред фантастичната гледка чувства изграждат пред очите ни образа на един прям и чувствителен човек, с усет към красотата.