"Шинел"

Kато естетически категории комичното и трагичното в изграждане на своите образи са застъпили много писатели.Николай Василиевич Гогол в комичен аспект разкрива героите си в поемата “Мъртви души.” Най-ироничен е писателят към Плюшкин,когото нарича “дупка на човечеството.”Трагичното идва,когато героят носи благородни чувства,но не намира щастие в живота.В повестта “Шинел” Гогол изгражда образа на депертаменския чиновник Акакий Акакиевич.Трагичното откриваме в съдбата на този човек,който не може да се защити,не знае как да потърси правата си.Комичното идва от неговата интелектуална ограниченост,от облеклото му,от отношението на другите към него.Той е човек,обиден от съдбата.Още при рождението му трудно се ориентират какво име да му дадат-наричат го на баща му.Не е известно как със своите ограничени умствени възможности става чиновник.Неговата задача е да преписва служебните бележки и самият той се превръща в пишеща машина.Съдържанието на преписаното не го интересува.Навън не поглежда към никого,не се интересува от развлечения.Неговото усърдие в службата се възнаграждава с малко повишение.За него е много трудно да променя глаголното време и лицето на докладите,които преписва.Не може да преодолее тази трудност.Естествено,че за околните той е обект на ирония т.е. комична личност.Комичното се подсилва и от външния му вид.Неговият шинел,каквото е и заглавието на повестта,е целият в кръпки.Дори шивачът,който се представя като негов приятел,го насочва да си купи нов шинел.Трагичното идва от неговото финансово положение.Именно Гогол защитава обикновения човек,който не може да си позволи нищо друго освен оскъдна храна.От неговата мизерна чиновническа служба е събрал 40 рубли,а за шинел му трябват още толкова.Подлага се на лишения,на глад и накрая е в нов шинел.От обкръжението го поздравяват и искат да полеят новата дреха.Тъжният проблем е,че няма пари.Гогол не е безразличен към героя си,защото е писател хуманист.Той винаги защитава онеправданите.Не може да прикрие неговата интелектуална ограниченост,но не може и да го вини за нещастната му съдба,за бедността,за старанието му да живее.Трагичното идва много наскоро,когато новият му шинел изчезва.Акакий е изправен пред най-голямата беда-трябва да облече изкърпения шинел и отново да буде за присмех на другите.Той не намира думи да каже на генерала как са го нападнали разбойници,как са го пре*или и са взели шинела му.Генералът вижда пред себе си един нищожен бедняк,който не знае какво иска.Грубо го изгонва.Душевната мъка на Акакий продължава.От неговите силни преживявания,че никой не го разбира,никой не му помага,заболява и умира.Пак възприемаме Гогол като защитник на обикновения човек и критичен към високопоставените личности.Никой не знае за смъртта на Акакий.Генералът се досеща за посещението,трогва се и го търси,но Акакий е скромно погре*ан.Носи се мълва,че той оживява и нощем съблича нови шинели.”Мъртвецът” се крие под някакъв мост.Всеобщо смущение настава-дори и стражите се страхуват за себе си.Един ден неизвестният крадец взема шинела и на генерала.От този момент шинели вече не изчезвали.Гогол с ирония подчертава,че изглежда добре му е прилегнала дрехата.Самият Гогол не усмива героя си-иронизацията идва от околните.Целта на писателя е да предизвика състраданиекда трогне читателя с картината на човешкото унижение.От друга страна той иска да събуди чувства към всички нещастни.Всъщност Акакий е добродушен човек.Той има благородно сърце,а ето че в своето нещастив умира.За нас е трагичен образ,защото носи доброта,а не намира щастие в живота.Чиновниците го подиграват,а той мълчи и много рядко казва:”Оставете ме!Защо ме обиждате?” Така писателят съпоставя двата свята:гордите,високопоставените,заможните,а от друга страна унижените и оскърбениете,които носят благородни сърца,на никого не пречат,но искат да живеят.Повестта вълнува именно с умението на Гогол да защити обикновения човек и да го противопостави на присмехулниците,които за писателя са горди,надменни,безсърдечни.Именно те са обект на иронизация в повечето от неговите произведение-“Портрет”,”Мъртви души” и др.