Истинската любов
Интерпретативно съчинение

Сигурно е,че откакто съществува,човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота-Истинската любов.И докато ни има на този свят-все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.Защото тя носи всички хора на крилете на неземно щастие и пак тя е в основата на най-великите трагедии,както е и в разказа ,,Дервишово семе’’ на Николай Хайтов.Авторът умело напомня на читателите от къде идваме,а именно от любовта,и за какво сме създадени на този свят-създадени за любов.
Любовта е по-силна от смъртта,защото непрестано ражда живот.Така това съкрално чувство се възпламенява между обикновени хора като Рамадан и Силвина.Любовта е творец на живия свят. Любовта е творец на живия свят.Ала това не е ли Бог?Бог е любов…Тогава-любовта носи в себе си зародиша на безсмъртието…Нима любовта на Силвина и Рамдан да не е безсмъртна?Едва ли,защото любовта и безсмъртието са равносилни,равновелики.Всякакви определения и смисли се откриват и се приписват на истинската любов.Всеки човек сам за себе си търси и открива това най-чисто и най-светло чувство.А толкова различни сме ние хората,затова ще се спрем на един персонаж,а именно Рамадан.
Който поне веднъж в живота си е бил влюбен,той непременно е разбрал ,че това чувство го е направило вълшебник.Истинската любов ни облагородява и сътворява чудеса,затова и Рамадан ,влюбвайки се става по-великодушен. В такива моменти като че ли се срамуваме от собствените си слабости и искаме да постигнем съвършенство,за да заслужим чувствата на любимия.Търсим и откриваме собствената си доброта и щедро раздаваме духовните си съкровища така,както постъпва Рамадан спрямо Силвина.Затова от неговата душа изчезва злото като помисъл така,както изчезва и омразата.Така започва да тече времето.Малкото време на малките хора.Но покрай тях тече и голямото време на нацията.Възелът между Рамадан и Силвина е сплетен от закони,неподвластни на времето.Вечни.Така за отмъщението има две много сериозни причини-нарушаване на брачната връзка и с това застрашаването живота на рода и нарушаването на любовта.Но защо ли Рамадан се бави?И не само се бави.Дори се стига до парадокса той да носи дърва на своя съперник и душманин,да му сменя постелките.Защо?От човеколюбие?Едва ли.Той продължава да го мрази, но не може да пристъпи волята на любимата си.Но омразата изчезва като помисъл и злината като деяние.Излиза,че Рамадан е намерил в себе си божественото начало или поне търси пътя към жадуваното съвършенство.
По този начин той почти обожествява Силвина.Рамадан дарява любимата си с най-красивите черти и с най-светлата душа.Затова истинската любов е радостно опиянение и не е само стремеж.Рамадан да бъде телесно и душевно красив, а и стремеж да отдаде себе си на жената която обича и която никога не е почувствал близка.
Може би е вярно,че нашата земна човешка любов е искрица от извечната любов,към Бога. У всеки от нас живее един Вечен жених,който търси вечната невяста.Или една Вечна невяста,която търси своя Вечен жених.Тогава се налага извода ,че Истинската любов е сливане на небесното и земното,за да се роди животът и божественото начало.Душата на Рамдан лети като птица и излъчва неземна светлина и доброта.С поведението си той доказва,че Силвина е голямата му любов.Какво ли не прави той за нея-дълго търпи своя скъперник и е милостив към него,не завижда,не се гордее.Рамадановото сърце не се радва на неправдата,а ликува заедно с истината.Рамадан живее с надеждата,че Руфат ще си отиде от грешния ,в който живее и ще отиде там където че бъде наказан за всичките си деяния.Макар и през болката, през самотата,през скръбта –все към най-светлото чувство е устремена душата на страдащият Рамадан.
Рамадан е от Родопа планина,затова той може да бъде сравнен с митичния певец Орфей,а неговата любима Силвина с Евредика.Боговете са дарили Орфей с необикновена милост- да върне любимата си от Царството на сенките,от тъмните светове на мъртвите.В този смисъл да върне Силвина от мрачния свят на мъжа и.Условието за Орфей е да вярва на думата на боговете и да не обръща назад.Така и Рамадан според съветите на своя дядо трябва да се слее със Силвина-в първата брачна нощ.Орфей се обръща и пред очите му се стопява сянката на Евредика,Така и Родопския син не изпълнява заръката на своя дядо,заточа в този смисъл Силвина неговата Евредика-му е отнета.Боговете връщат Евредика в царството на сенките,а братята открадват Силвина и я продават на човек,който не я обича и не я зачита.Момичето попада в ръцете на истински звяр.
Безкраен път е Истинската любов.Път през Живота ,път през смъртта,търпеливостта,милостта и надеждата.Път към самия себе си и път към душевното богатство на любимия.А в края на всеки път е Домът,където всички ние-герои,страници и самотници в края на времената-намираме покой и светлина.Така Рамадан намира покой,макар и да не заживява със Силвина,Той е близо до нея и и се наслаждава.Рамадан изминава пътя към Истинската любов,към Вечността или пътят към Бога и всеопрощението.